Бурните темпове, с които се развива селският туризъм у нас в последните десетилетия, го налага като изключително печеливш отрасъл. Китни къщи за гости, атрактивни имоти, привлекателни дестинации… Все повече българи и чужденци копнеят да се докоснат до девствената природа и автентичния селски бит, които са на изчезване, да се потопят в бита, традициите, обичаите, местните занаяти, гастрономия и забележителности, които са в изобилие в страната ни.

По медиите ни залива поток от едностранна негативна информация за обезлюдяването на българските села и как никой не живее в 205 от тях. Но това е малка част от 4999 села на територията на страната ни. Вълнуват ме селските оазиси в туризма от тези 5 хиляди села, които надвишават 20 пъти броя на всичките градове в България (257). Някои села са ултра популярни архитектурни резервати, други предлагат перфектни условия за целогодишен балнео, еко, исторически, културен, религиозен, ловен, риболовен, екстремен и алтернативен туризъм. Села като Лещен, Ковачевица, Старосел, Арбанаси, Иваново, Боженци… са утвърдени туристически атракции, които ще подмина, за да наблегна върху една нова модна тенденция – българското село да се превърне в арт сцена и да привлича към себе си туристи, инвестиции, а защо не и бъдещи съселяни.
Знаете ли какво е общото между село Могилово (Чирпан), с. Оптицвет (Костинброд), с. Могила (Ямбол), с. Бели Искър и с. Дъбрава (Самоков), с. Елешница (Благоевград), с Дъбене (Карлово), с. Комарево (Берковица), с. Българево? В тях ежегодно се провеждат значими и по-млади рок фестивали, които привличат многобройна публика. Едва ли е нужно да припомням, че в чирпанското село Могилово това лято присъстваха 15 000 души, за да чуят световни банди като „Скорпиънс“ и „Юръп“ на третото издание на Midalidare Rock In The Wine Valley. И ако това не е страхотна реклама на българското село, на родното вино и на България, със завидна добавена стойност освен за селището, за региона и за местния бизнес, но и за целия туризъм, здраве му кажи!
Ако добавим и другите стилове музика – като джаз (но в село Езерец, Марково или Камен бряг), класика, фолклор…, то няколко статии няма да са достатъчни да изброим селата. Достатъчно е да споменем при фолклорните фестивали села като Широка лъка, Гела, Жеравна, Рожен… за да видим, че българското село живее пълнкръвен живот, изпълнен с изключителни културни и туристически прояви.
Новата тенденция, която се наблюдава от десетилетие, е да се възраждат селата чрез крупни фестивални прояви. Например рок фестивалът в Комарево подсигурява финанси, за да се ремонтира библиотеката, читалището, да се облагороди селото. Практика е покрай дигитализацията и зеленото движение все повече млади хора да предпочитат да живеят и работят в селата, да стават кметски наместници, а чрез културни форуми да привличат жители, инвестиции и туристи.
Разбира се най-важен е човешкият фактор. Показателен пример е кметът на Забърдо, който накара светът да заговори за родопското село, което не спира да изненадва със значими събития и нови придобивки. Забърдъшките евробаби станаха по-популярни по света и у нас и от бистришките!
Човек няма как да не се възхити от състоянието на села като Мирково, където след новия обновен център със скулптурни композиции ще започне изграждане и на амфитеатър, за да се обогати артистично-музикалният живот в селището.
Не винаги са нужни само финанси, за да стане едно село атракция. Пловдивското село Старо Железаре прерасна във великолепна арт галерия под открито небе с изрисуваните портретите на известни личности върху всички сгради по централния път. Айнщайн, Дейвид Бауи, Анджелина Джоли, Марлон Брандо, Христо Стоичков, Джон Ленън, Парцалев, Стоянка Мутафова са част от образите, които гледат от фасадите на къщите в селото. Началото е поставено с Фестивал на стенна живопис под надслов "Село на индивидуалности/Изкуство за социална промяна".
Животът показва, че големите села в България не са място за развитие на селски туризъм, а за бизнес и живеене в близост до големия град. Така например в най-голямото българско село Лозен (обл. София-град) жителите са 6142, колкото са и в Хисаря. Всъщност селото е по-голямо от половината градове в страната – от 148. Подобна е ситуацията и с други села от Топ 10: Айдемир (обл. Силистра) с население 5295 души, Бистрица (обл. София-град) с 5198 души, Драгиново (обл. Пазарджик) с 4670 жители, Казичене (обл. София-град) със своите 4445 обитатели, Розино (обл. Пловдив) с 4228 жители, Градец (обл. Сливен) с население 4150 души, Труд (обл. Пловдив) - 4068, Буковлък (обл. Плевен) с 3818 жители и Мало Конаре (обл. Пазарджик) с 3706. И в тях се разбива култура, туризъм, но не те са водещите. Любопитно е да знаем, че повече от половината села в страната - 2561 са по-големи от най-малкия град Мелник. В тези селища водещо е развитието на селското-стопанство, на индустрията и бизнеса, отколкото на туризъма.
Ето защо се наблюдава засилен интерес към малките села, някои изгубени в планината, в които възможностите за селски туризъм са неограничени, поради спецификата на нашата природа и история. Няколко дни престой в традиционна селска къща с двор, може да накара всеки да преосмисли живота си и да открие очарованието на българското село.
Всяко село има своя запазена марка и се стреми да покаже специфичния си чар. Някои села привличат туристи с природните дадености като Баня, Рибарица, Юндола, Българево, други с исторически артефакти и занаяти като Белчин, Петрич, Чавдар, Орешак, а трети решават сами да си създадат събития, като притеглят туристи с празници, събори и фестивали. Не случайно 1 979 са местата за настаняване в слабонаселени райони, което показва, че селата много добре умеят да привличат български и чуждестранни туристи с първокласни хотелчета и къщи за гости, предлагайки идеални условия за почивка, спорт и развлечение.
Няма да забравя как като съорганизиратор с община Златица и Български арт и фолклорен център „Нестия“ на „Първия събор на накита“ в село Петрич 2022 г. с моята Агенция Форум България и сайта „България без граници“ целият център на селото бе реконструиран и се преобрази, покрай празника не останаха неизкупени имоти. Отбелязвам този факт, защото покрай културния и селския туризъм се забелязват интересна демографска тенденция.
От десетилетие се завръщат наши гурбетчии и започват успешен бизнес в туризма на село. Пример е „Дивата ферма“ в село Горно поле, сгушено в Източните Родопи, където отглеждат по природосъобразен начин над 500 броя Родопско късорого говедо и Българско сиво говедо. Къщата за гости предлага стаи със собствен санитарен възел, зелен двор за палатки, плюс три 100-годишни къщи в селото.
И така е в цяла България. Пътувайки към Ивановския скален манастир и крепостта Червен попаднах в хубав семеен хотел по велосипедния европейски Маршрут 6, който бе менажиран от младеж, върнал се от Испания. Трудно можеше да се запише свободна стая месеци напред.
Обичам да се рея из България, да обикалям малки, големи и още по-големи села с предприемчиви личности, които постоянно доказват, че когато човек има идеи и желание, може да реализира мечтите си у нас. А в България има толкова удивителни места и стотици села, които чакат своите бъдещи стопани, които да ги превърнат в поредната перла в короната на картата на селския туризъм в България.
АНТОАНЕТА ТИТЯНОВА
Благодаря на сп. "Дестинация България", които са предложили за Годишните награди в туризма 2022 на Министерството на туризма моята статия "Огромният потенциал на селския туризъм в България" в категория "Журналистически материал на тема туризъм в България за 2023 г. в печатна медия". Ще съм щастлива, ако гласувате за нея на този линк - https://www.tourismawards.bg/print-2023/