Банер

 Проучване на туристическия потенциал в община Ботевград. 

Продължава...

Актрисата Елена Маркова - съпруга на режисьора Хачо Бояджиев, проговори за първи път за живота и любовта си с него

За невероятния живот на Хачо Бояджиев е писано много. Твърди се, че славният телевизионен режисьор има 7 деца, все момичета и всичките - от различни жени. Приживе обаче говори открито за три от дъщерите си, защото само те са признати от него и носят неговата фамилия.
Най-малката от тях е Мария-Луиза, кръстена на майка му - за здраве и късмет, и на царицата - за разкош. Момичето специализира оперно пеене в Москва и около успехите му в медиите се тиражираха и доста неверни неща, които силно я нараняват.
Майка й Елена Маркова е актриса със значими роли в киното и единствената жена, с която Хачо пожелал да сключи църковен брак и да създаде семейство.
Интервю на Людмила Първанова

Дъщеря ни Мария-Луиза беше най-обичаното му дете
Елена, поводът за срещата ни е недоразумение във вестниците, че Мария-Луиза - най-малката дъщеря на Хачо Бояджиев от официално признатите, е била лишена от бащина грижа и дори е отказала да отиде на погребението му. Каква е истината?
- Няма и капка истина в това твърдение. Мария-Луиза болезнено преживя смъртта му и търсеше уединение в мъката си. Беше в ритуалната зала, но отзад, защото не искаше показност. Носеше тъмни очила, а когато е започнало поклонението, се е разтреперила. Две приятелки от Консерваторията, които са били до нея, могат да потвърдят това. Журналистите са снимали и разговаряли с другите две дъщери на Хачо и затова са останали с погрешно впечатление.

Той грижеше ли се за нея?
- И още как! Той я къпеше, защото мен ме беше страх да я държа. Мария-Луиза е единственото пожелано от Хачо дете и най-обичаното от него. С него имаме църковен брак, единствен и първи за него и за мен. Преди и след това никой от нас не се е венчавал в църква, нито той, нито аз. Това не е брак насила, нито по принуда, след като той държеше да е църковен, и то точно Хачо. Когато се оженихме, бях бременна в първия месец. Последната съпруга на Иван Славков – Валя, тогава беше женена за актьора Николай Сотиров и те ни станаха кумове. Церемонията беше на 24 май в село Рила.

На снимката в дясно: Мария-Луиза Бояджиева жъне първите си успехи в Москва
На снимката в ляво: Противно на очакванията, Хачо се оказал добър баща. Големият режисьор сам къпел бебето си

Как се запознахте с Хачо?
- По това време бях модел. Немски вестник ме беше изкарал на първа страница. Но манекенството за мен беше артистичен порив, аз съм си актриса. Имаше ревю в НДК. Той разбута манекенките и се опита да ме ухажва, но на мен това ми се стори изключително несериозно. Не понасям мъже, които се отнасят с манекенките като с леки момичета. Затова, когато ми поиска телефонния номер, аз му дадох грешен и даже го подканих: „И се обаждайте по-често!”. Той звънял нееднократно и разбрал, че съм го излъгала.
Това се случи година преди да се срещнем отново на улицата и да разберем, че сме съседи. Аз живеех на ъгъла на „Руски паметник” и нашите кухни на третия етаж гледаха една към друга, но никой не знаеше, защото сме от различни поколения. Била съм дете, а той може да ми бъде баща.
Когато се срещнахме на улицата, Хачо носеше един хляб и кисело мляко. Гледах го хладно и за да стопли студенината между нас, ми каза: „Знам, че не си манекенка, а си актриса. Дай да се видим да поговорим за кино”. Не бързах за никъде и се съгласих. Започнахме да се виждаме. Гледахме филми. Беше гледал клип с Ваня Цветкова в „Бариерата” и с мен с части от първия ми филм с главна роля - „Степни хора” за представяне на българското кино в чужбина. Така че много добре е знаел коя съм и всичко беше проучил.

Живяхме заедно 3 години и 4 месеца, имахме голяма любов

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  

 

 

 

Колко време бяхте заедно, преди да се появи детето?
- Никога не съм имала намерение да се омъжвам за него. Имах първите си роли в киното, успех и популярност. Не съм търсила ничии протекции, а и не ми бяха нужни. С Хачо имахме арт връзка. Аз го боготворях като режисьор, като личност и заради всичко, което е. Говорехме си за работа, за изкуство.
Получи се внезапно привличане, случи се. Грешка е, че комуникацията ни премина в интимност. Когато разбрах, че съм бременна, исках да махна бебето. Приятели ме увещаваха: „Ти луда ли си? Та това е Хачо Бояджиев – толкова известен, влиятелен и уважаван. Колко жени са искали да го вържат с дете, а ти не!”.
Не съм този тип жени, които постъпват по този начин. Колко жалък трябва да си, за да го направиш?! Това е недостойно. Отидох при него и му казах, че при тази възрастова разлика между нас това да имаме дете е пълна лудост, че е грешка и искам да я поправя. Той не позволи и веднага уреди сватбата. Това е единственият случай, когато Хачо е пожелал нещо – да има семейство.
Не искам да обидя някого, но и двете му по-големи дъщери, а те са чудесни момичета, са признати със съд, когато вече са били на 9 и на 10 години. С Михаела се запознах след погребението, по-голямата Цвета я познавах от самото начало. Харесвам ги и ги уважавам.

Не е ли жестоко това към децата?
- Вижте, Хачо нямаше отношение към децата, той обичаше жените. А любовта е игра на котка и мишка и като е видял, че му се изплъзвам, ловецът в него е надделял. Дори и да не се беше родила Мария-Луиза, пак щеше да се ожени за мен.

Накарах го да остави апартамента на последната жена, с която живееше
Любов ли беше това?
- Любов, но различен вид. Като хора от изкуството, които искат да правят нещо заедно. И може би това точно прекрати нашите планове. Във връзката ни нямаше битовизми, а именно те, когато се появи детето, ни удавиха и промениха плановете ни. Между нас имаше истина, но не и такава, каквато след това той имаше с последната си жена – Весела Сапунджиева. Истинската съпруга на Хачо е Весела. Тя остана с него до края на живота му. Весела е прекрасен човек. Затова, когато през 2010 г., две години преди Хачо да почине, аз го посъветвах като приятел: „Хачо, имаме къде да живеем. Нямам интерес към имотите ти. Подсигури това момиче, което е до тебе и което толкова много те обича! Остави му апартамента! Ние с Мария-Луиза си имаме всичко”.

Аз бях гръмотевична и атрактивна, а той търсеше спокойствие – затова се разделихме
Защо се разделихте с този толкова харизматичен и талантлив човек?
- Той беше телевизия и театър, аз - кино. Битовата част между такива артисти не се получава. Не мога да ходя по 8 часа на работа. Не съм и домакиня. Не мога да мия плочки и да пера – за това си имаше жена. Никога не съм искала да правя отбор от деца. Но много се обичахме. Той уважи моят избор и аз неговия. Тогава тъкмо беше станал генерален директор на БНТ. Нямах никаква финансова изгода да се разделяме в този момент, но подадох молба за развод и си останахме приятели. И не е вярно, че бракът ни е просъществувал само 4 дни, както писаха. Истината е, че преди Хачо, когато бях на 20 години, имах един брак с дипломат, Димитър Димитров се казва. Той 10 години беше секретар на ООН в Америка, със Стоян Ганев замина. Малко по-голям е от мен и беше ватерполист, изключително красив. Това беше детска, необмислена работа и фактически четирите дена брак бяха с него. И досега сме приятели. След две години се омъжих за Хачо.
С него живях три години и четири месеца. Но, както казват хората, два остри камъка брашно не мелят. Той ми каза: „Ели, ти си изключително атрактивна и интересна. Само ако бях малко по-млад... Разликата във възрастта ни е много голяма. Това са близо 40 години. Аз остарявам, трябва ми спокойствие. Много си шумотевнична, ефектна си. Не мога да издържа на твоя темперамент. Ще започнеш да ми слагаш рога. Дай да се разделим!”.
Направихме го като интелигентни хора. Но ние се обичахме до края на живота си. С този човек бяхме свързани ментално, емоционално и интелектуално. Убедена съм, че това беше кармична връзка.

Как разбрахте, че си е отишъл?
- За смъртта му разбрах първо от Алис Крайчева. Бях в Пловдив, а тя е била с журналисти и те ми се обадиха от нейния телефон. Започнаха да ме разпитват за наследство, делби и имоти. Отговорих им, че не ме интересуват и ако е мъж на място, а той е, ще ги остави на момичето до него, както по-рано го бях посъветлава.

От позицията, която имаше, Хачо помагал ли ви е в работата, например за ангажименти и роли?
- Нищо подобно. Когато го срещнах, първите ми роли вече бяха направени. Дебютът ми беше в „Степни хора”. Героинята ми трябваше да се казва Даринка, но я прекръстиха на мен. Сценарист е Ивайло Петров, който като писател го наричаха „Новият Йовков“. Гордея се, че съм играла в негов филм. Взеха ме когато бях втори курс във ВИТИЗ. Там, когато кандидатствах, от 1500 души приеха 10 жени, 3 от София, една от които бях аз, без абсолютно никакви връзки. Даже се скараха за мен, защото Филип Филипов, при който бях, почина през лятото. Класът му наследи Димитрина Гюрова, но аз исках да съм при Елка Михайлова. Гюрова ми скъса молбата за преместване. После ме изключиха от комсомола и от института, защото съм отишла да снимам филм, а не съм отишла да бера домати на бригада. Проф. Михайлова се обади от Царево и каза: „Аз ще те защитя, не съм приела берачки на домати, а актриси”. Наказаха я и нея, но после се размина.
След това играх Рада Госпожина от „Под игото”, 9-сериен телевизионен филм на режисьора Янко Янков, по държавна поръчка. Андрей Слабаков беше в ролята на Бойчо Огнянов. Междувременно снимах „В полите на Витоша” по Яворов. Прототипът ми е Мина – първата му любов. Атанас Атанасов играеше прототипа на Яворов.
Четвъртият филм е за телевизионния театър „Ветрилото на лейди Уйндърмиър” на Оскар Уайлд на режисьора Георги Аврамов. Виолета Гиндева игра майка ми. Господи, не мога да повярвам, че и тя си отиде! Прекрасна дама…
Петият филм е „Кмет, кмете” на Пламен Масларов. Там съм в образа на Велика. От всичките тези пет главни роли, които имах, получавам дивиденти и сега, те още се въртят. После продължих да работя, снимах още 30-ина второстепенни роли у нас и в американското кино. Снимала съм и с Жан-Клод Ван Дам. Много неща съм отказвала. После създадох ново семейство и се отдръпнах от света на киното.

Защо, не ви ли харесваше повече този вълшебен свят със светлини от прожектори и слава?
- Качеството на изкуството в България след промените тръгна драстично надолу. Поевтиняха стойностите в упадъчната епоха. През 90-те се снимаха меко казано компромисни неща. Исках в киното да остане това, което съм направила във времето, когато се правеше изкуство. Можех да си го позволя.

Разкажете повече за себе си?
- Баба ми е скулпторката Елена Йонева. Работела е с Иван Фунев като под изпълнител. Тя е направила паметника на Съветската армия – всичките онези фигури, които виждате там, тя ги е ваяла. Разделила се е с дядо ми Стойчо, който е един от много богатите хора навремето, но бил увлечен от хазарт. Остава сама с три момичета, едно от които е майка ми. Всичките изучават висше образование. Тя е светица, друг мъж в живота си няма.
Майка ми, която е учителка, има голяма заслуга за развитието на Мария-Луиза като оперна певица.
Прапрадядо ми Павел Костов е бил кмет на Асеновград 20 години след Освобождението. Бил е основател на революционния комитет на Левски и по този повод се сближих с Николай Хайтов, който имаше къща в близкото село Яврово. Хайтов написа книга „Асеновград в миналото” и на заглавната страница ми остави посвещение: „На Елена, моята любима актриса, затова, че се оказа достойна правнучка на председателя на Революционния комитет от 1876 г. в Асеновград. И то си личи, Елено, че си от корен...”.
Бях много близка приятелка с внука на Иван Фунев – актьора Иво Фунев, Бог да го прости и него!
Сега съм вдовица. Скоро след Хачо се омъжих за главния архитект на София Стоян Янев и широко скроеният Хачо адмирира това по вестниците. И преди, и след развода винаги сме били в прекрасни отношения. Със Стоян Янев живеехме добре. Той отгледа Мария-Луиза, но Хачо никога не я е оставял и винаги присъстваше в нашия живот със Стуци. Водил я е на почивки заедно с Весела. Помагаше при взимането на важни решения, когато тя порасна и замина да учи в Испания и в Лондон. А когато тя ходеше на уроци по вокално майсторство при Арон Аронов, всеки ден му се обаждаше да й щади гласа, защото е в деликатна възраст. До пълнолетието й плащаше за издръжката й по 3000 лева на месец. Това са 16 години! И Весела беше там. Това се случваше пред очите й. Тя също е възмутена от глупостите, които се тиражираха напоследък.

Защо решихте да говорите?
- Трябваше да реагираме, защото се хвърля кал върху паметта на този човек и на това момиче, което сега започва живота си. Светотатство е да се твърди, че Хачо не се е грижел за детето си. Той беше истински човек и голям мъж. Това трябва да се знае и помни!

Легендарният режисьор с вече поотрасналата Мария Луиза
 

 

Една от малко запазените снимки на Хачо и Елена. Дамата до тях е шефката на модна агенция „Каста Дива” Амалия Тинчева