|
 Актриса, журналист, кино и тв продуцент
Образование - висше
Музикална академия София - хореография ,
НБУ София- театър и музикално продуцентство.
.Тв журналист и дългогодишен сътрудник на БНТ, RАI , TV La 7, Mediaset, Italia.
.Като киноактриса има в репертоара си повече от 50 игрални филма, сериала и копродукции в България, Италия, Германия, Франция, Сащ с главни и поддържащи роли.
В България И Италия - и в тетъра.
.Хореограф и преподавател по класически и джаз балет в Италия и България.(БНТ, Музикална академия-София, Иалс-Рим)
.Кино и телевизионен продуцент в Италия и България от 1993г. насам.
.Пише стихове от 33 г. Публикува в България и в Италия. Има издадени стихосбирки на български и италиянски език /изд. Иван вазов-2001 г. и Едициони Траче-Италия, 2011/, има спечелени международни награди за поезия, между които Първа награда на Европейски конкурс за поезия и култура в Лече, Италия през 2010, Голямата награда за култура и поезия, Италия 2012 и Наградата на Европейския Парламент за литература и поезия, 2013 за стихосбирката „Цветя и бодли на Вия Егнатия”, изд. Траче, Италия. Публикува в италиански и български специализирани издания.
- Член на Италианския Нац.. Орден на журналистите, на СБЖ и на КЕЖ -Комитет на европейските журналисти.
- Член на Журито на Италианската Филмова Академия – за наградите Давид на Донателло за киноизкуство.
- Член на Българската Академия за наука и изкуство, БАНИ
- Основател и президент на Асоциация Артемидия, Италия – България, с която
популяризира българските автори и изпълнители в литературата, поезията, музиката и изкуството от 2007 г.
- Основател и управител на кино продуцентска къща “Adria Film International “ ltd. от 1993 г.
ТВОРЧЕСТВО :
Творчески псевдоним
Аннабел
ИЗПОВЕД
О, моя Родино мащехо,
ти, която ме роди и бързо ме отби...
О, родна моя люлко
от лепнеща смразяваща стомана...
Защо не ме обикна като своя нежна рожба,
не приласка духа ми изнурен,
защо не ме опази от завист и омраза люта,
с обич майчина и свята?
Погуби близките , които ме обичаха,
и мен понечи да затриеш,
но при теб ме няма вече.
Аз славя още твоя образ
неизвестно и за мен дори защо...
Обичам те и тихо страдам -
теб те бяха омърсили вече
твои собствени деца,
а мен прогонили далече
от майчината ти душа...
КАТО НАШЕ ЗНАМЕ
Кирил и Методий!
Имена свещенни,
имена безценни,
имена водачи!
На култура и памет безмерна,
на ценност на малък и горд народ!
На стойности древни
и сила отколе замрели...
Имена равностойни на нация,
на обич и памет,
на общност и чест,
на вечност българска!
НАСТРОЕНИЕ
Дойде ти, палавнико Май,
и внесе в дома ми дъха неспокоен
на пролетното настроение.
Обърка сякаш всичко, свързано със мен
и без да се замислиш ми смути покоя.
Нова свежа струя вля в живота ми
и с това ме тласна устремно напред,
съживи и в мен природата –
да зазвучи край мен и вред,
да зарази с този ритъм свой и хората
и им изпрати слънчевия си сонет.
Обичам те, немирнико прекрасен Май,
задето всичко, до което се докоснеш,
променя се и става ново, свежо, чисто –
очите, които ме посрещат, са топли
като полъха на вечерния бриз,
сбрал в плаща си стотици морски вопли
като зов земен към слънцето искристо.
СЕГА
Сега. Отдалечавам се.
Защо? …
Дълбоко някъде в мен
спи отговор…
Сега. Само зная, че го чуствам.
Отдалечаването.
От теб, от нея
И от себе си…
От всички…
Защото исках обричане,
отдаване,
забрава…
Всичко се отдалечава от всичко.
Сега. Когато всичко се унищожава.
Сега. Когато отчуждение е всичко.
Сега. Когато никой няма никого…
ЛУНА
Луната… Днес!
Пълна е.
Голяма.
Като майка е,
която гледа,
бди!
… Има лунна светлина…
Да…Аз съм, ето ме!
Гледай ме!
Мисли ме!
Аз съм, която те следва
навсякъде по пътя ти.
Аз - която идва близо
и после надалече бяга,
ранена, невярваща…
Аз – уловена, наивна.
Аз – единствена, твоя само,
завинаги.
Аз – лунна светлина! …
- Втора Награда на Европейския Конкурс за Поезия и Култура в гр. Лече - Италия-2007 г.
КАТО НЕСПОКОЙНА ЛЯСТОВИЦА
Все пак е хубаво да се живее!
Това го казвам пак в деня,
когато вън капчукът пее
с душата ми ведно в захлас.
Когато имам повод аз
самата да запея,
да заиграя лудо
и падна от умора
сякаш във несвяст.
А ведрото,
пленяващо чувство на щастие,
което някой път ни завладява,
е като пърхащата неспокойно лястовица,
готова всеки миг да отлети
и да забрави…
ВЕЧЕР
Вечерта. Какъв дявол е!
Както винаги е същата! За мен…
Цикълът затворен е…
А утринта, цикълът отворен!
Утринта – надежда, толкоз я обичам.
Вечерта, цикълът затворен е!
Вечерта, която мразя, предизвиквам, атакувам.
Вечерта – която не е моя.
Омраза споделена! Тръпнеща! Задъхваща!
Уви, трябва да се страда! Цял един живот ли?
Явно съм объркала последния!?…
- Наградено на Европейския Конкурс за Поезия и Култура в гр. Лече – Италия, 2000
МОЖЕ БИ ЕДИН ДЕН...
На О.Фалачи
Един ден
бих искала да ме събуди
мисълта за мир,
за този наш измъчен,
така очакван,
окървавен, нечовешки,
но...мир, никога вече война!
Кой знае,
дали някой ден ние -хората-
ще бъдем
пораслите,
мъдри,
пълни с любов
към тази тук, където дишаме-
смайваща,
блестяща
синя сфера,
нашата Майка Земя?
Кой знае?
Това е сън, очакващ своето рождение,
да бъде бранен още…
от хищния звяр в нас,
разглезените ù деца!
Кой ли знае?...
Ние само!...
- Първа Награда на Европейския конкурс за поезия и култура – Лече, Италия, 2010
Аннабел
|
