Горешняците носят жега, Свети Илия владее гръмотевиците и светкавиците

На 15, 16 и 17 юли(28, 29 и 30 юли) са Горешняците - дни, много тачени от народа, защото се знае, че от памтивека българинът се прекланя пред огъня. В българската къща огнището никога не загасвало. Колкото и бедни да били стопаните, щом били живи, пазели жив и огъня. Хората знаят, че с огъня шега не бива. Светкавиците, гръмотевиците, огнените стихии, дето се вихрят през лятото, са научили стопаните да имат почит към тях. Така се е родил празникът на Горещняците - трите най-топли дни през годината.

Викат им още Блъсъци и Германовци - това пък иде от тътените на облаците и ледения град, който бие ниви и градини. С промяната на календара са преестени к 13 дни напред. Първият Горещняк - 15 юли, се нарича още Люта или Чурута. Той сплашва стопаните с адска жега и гръмотевици. Вторият - 16 юли, носи още по-силни тътени. Но най-страшен е третият Горещняк. Огънят тогава сам слизал от небето по нивите, подпалвал снопите, разразявали се страшни летни бури. Затова не се жъне, не се копае, не се пласти сено, дори снопите от нивите не се извозват. В деня на Марина огнена насред село се прави обред за запалване на "жив огън" и всеки си отнася у дома главничка от него. Има и много поверия, свързани с тези дни. Казват, че който не празнува Горешняците, му се подпалва къщата. Хлебарите, ковачите, калайджиите и бакърджиите пък не работят и гледат на този дан да направят добро на сиромаси и сираци.

На 17 юли – църквата чества паметта на Св. Великомъченица Марина. В течение на няколко века християните търпели много и нечувани изпитания и страдания, пролята била много кръв. През това велико за вярата време Иисус чрез Светия Дух избра измежду езичниците угодни Богу мъже и жени, за да ги направи благовестници на словото Си и на спасението и да ги прослави. Бог им отвори врата за словото и в езическия свят, за да разгласят Христовата тайна. И те, обхванати от любовта Христова, смело проповядвали Евангелието и покорявали на Словото все повече и повече хора. Една от избраниците на Бога била св. великомъченица Марина. Родена в III век в Антиохия Писидийска, тя произхождала от езическо семейство. Била възпитана в строгите догми - баща й бил езически жрец. Но духът на истината прониква вредом. Дори и в дома на езичника истинното слово покорило неговата любима дъщеря Марина. Станало това, което много пъти вече се случвало и което Иисус бе предлекъл: "... и ще възстанат чада против родители, и ще ги убият, защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка й, и снаха от свекърва й." Св. великомъченица Марина била избрана от Дух Светий, за да бъде изрядна пред Бога и пред човеците. Тя надмогнала идолопоклонството като религиозна система и езическия дух в себе си. Била млада и физически слаба, но Бог й дал сили, за да победи в себе си всякакъв страх от човеците, да не се побои от никакви страдания и да понесе търпеливо и най-жестоките мъчения. Тая слаба девица показала такива духовни сили, че удивила мъчителите си и всички, които искали нейната смърт. В същото време възхитила вярващите, които виждали в нейния подвиг величието на Христовата вяра и действието на Божия Дух. Дивният по своята сила подвиг на св. Марина се превърнал в могъща проповед, която с чудна сила привличала душите в лоното Христово.
На 20 юли празнуваме Св. Пророк Илия. Въздържан в храна, скромен в облекло и строг към себе си и другите, св. пророк Илия (живял 9 века преди Христа) вдъхновено проповядвал волята Божия и нуждата от истинско служение и поклонение Богу като първо и необходимо условие за създаване на щастлив живот и трайно благоденствие на земята. Заради удивителната си святост и чистота в живота свети пророк Илия се възпява и прославя от светата Църква като “небесен човек” и “земен ангел”. Неговата ревност и преданост към вярата в единия истинен Бог била толкова силна, че когато видял отстъплението от нея, идолопоклонничеството и безчестието в царския дом, той не се поколебал да изобличи с огнени слова недостойния израилски цар Ахава и жена му Изабела. Неговото пророческо слово било като пламтяща свещ, осветяваща мрака в човешките души. Илинден - Народът нарича св. Илия Гърмодолец, Гръмовник, Гръмоломник, защото вярва, че той владее гръмотевиците и светкавиците. На Илинден по селата в цялата страна стават сборове и празненства, правят се общи трапези. Отколешен обичай е да се заколи на старият петел. Но в по-заможните села колят и бикове и правят курбани, за да омилостивят Гърмодолеца. Стопанките месят обредни хлябове, които се наричат Свети Илия. На общата трапеза носят освен тези погачи още и бъклици с вино. Свещеникът прикадява ястията и напитките, а после специален гледач отсъжда какво бъдеще иде за селото, като разглежда коняка - гръдната кост на петела. Гледачът трябва непременно да е мъж. Край някои манастири и параклиси има свещени дървета (места за оброк, останали и запомнени още от езическото ни време), или скали с дупки, през които хората се провират. Който успее да се промуши значи е праведен. Има поверие, че ако на Илинден загърми, орехите и лешниците ще са малко. Ако не гърми, то булките ще зачеват по-лесно и ще близнят.
Именници са Илия, Илиян, Илко и Илияна.