Банер
Видовден – култ към слънцето и ден за разплата

На 15 юни прнуваме Видовден, който се почита за предпазване от градушка. У нас той се свързва с култа към слънцето, затова хората посрещат изгрева му с вярата, че това ще им даде здраве и сила. В България Видовден се отбелязва предимно в райните на Годеч, Брезник и Трън.

В Граовския край на този ден се изпълнявали и любовни практики и обреди. Момите миели косите си с видовска вода, за да са хубави и буйни и за да привличат момците. В нощта срещу празника отрязвали три стръкчета от растението шавар и всеки един наричали с името на ергена, по когото се заглеждали, който стръг порасне най-много до другия ден, този момък щял да бъде техен.
Видовден е ден за равносметка и разплата, много хора са вярвали, че на него ще излязат на светло всички истини и лъжи, всички грехове и свети дела и всеки ще поеме полагащата му се отговорност. Затова и фразата „Ще дойде Видовден" и днес се използва много често.
Видовден е всенароден празник в Сърбия и най-вече в източната част на страната - Расинско, включително и в Западните покрайнини. В България се чества най-вече в западните райони на Годечко, Трънско и Брезнишко.
Религиозната същност на празника не е добре позната. Според народно поверие празникът е в чест на Вида, сестра на двамата светци (наричани "градушкари") -Въртоломей и Елисей. Ето защо е прието, че на този ден не трябва да се работи, за да не се разгневят градушкарите. Според други поверия това е денят на Видьо, или Видо - езическо божество измежду 4-та градушкари - Герман, Въртоломей, Лисе и Видо.
Народното вярване, че градушките идват като възмездие за грехове, е довело до представата, че на Видовден ще излязат наяве всички сторени злини. Оттам е и предупреждението: "Всяка коза за свой крак, но като дойде Видовден, ще видим!"
На празника хората стават рано, за да видят как изгрява слънцето. Вярва се, че това ще ги направи здрави и весели. Видовден е свързан и с култа към Слънцето.
Според други празникът е посветен на Свети Вит. Светецът е живял в края на 3 век и началото на 4 век. Той е патрон на актьорите, танцьорите, кучетата, болните от епилепсия, пазител на хората от отровни змии, гръмотевици и градушки. Свети Вит е патрон също и на Прага (Чехия), както и на областта Саксония (Германия). Смята се, че именно саксонските миньори (наричани саси) са донесли почитта към светеца в тази част на Балканите.
Семантика
Ден, в който ще се направи равносметка и ще се потърси отговорност, разплата. В по-друг смисъл : „Ще видите!“, „Ще видим!“, както и също „Ще дойде Видовден!“;
Видовден за Сърбия
В Сърбия се смята, че на този ден са се случили и ще се случват най-значими за историята на страната събития.
Косовска битка
На 15 юни 1389 г. в местността Газиместан (Косово) се разиграва Косовската битка между войските на Мурад І и обединени (основно сръбски) сили под егидата на новия общосръбски крал (преди бан) Твърдко I (Твърдко І не е "общосръбски крал", а крал на Босна и сеньор на сръбския княз Лазар), предвождани от княз Лазар.
Денят и битката са дълбоко вкоренени в националното съзнание на сърбите под давление на Великосръбската доктрина. По същество те представляват фундамента на великосръбската митология.
Мурад І, посъветван от българския цар Иван Срацимир, преминава по време на втория голям поход на османските войски към сръбските земи през Велбъждското деспотство. Константин Драгаш и Крали Марко (османски васали след Чирменската битка през 1371 г.) му оказват подкрепа, насочвайки османците към вътрешността на тогавашните сръбски владения на княз Лазар. Според някои автори те изпращат свои сили, а според други участват и в битката на страната на Мурад І.
Милош Обилич (единият от Лазаровите зетове - другият е подозираният в предателство Вук Бранкович), предчувствайки изхода от боя, рано сутринта на 15 юни 1389 г. се промъква при султана, явно имайки предварителни уговорки с османците (тъй като е безпрепятствено допуснат до покоите на пълководеца). Изненадващо той убива Мурад І, целейки ефекта от изненадата с неизбежното объркване в противниковия лагер, при което везните и окончателната развръзка от предстоящото сражение да се наклонят в полза на сърбите. Според други източници Милош Обилич е легендарна личност, а Мурад става жертва на сръбски воин, който се е притаил като убит на бойното поле.
След убийството на Мурад І (син на византийската принцеса Елена) Милош Обилич е незабавно посечен от еничарите в османския стан. Независимо от това сръбските сили не успявят да постигнат победа в битката, като дори губят своя предводител княз Лазар. След поражението възстановяването на Душановата империя под сръбска доминанта се превръща във фикция.
С подобен прийом, (атакувайки със сръбските наемници при сключено примирие), сърбите успяват да спечелят 49 години по-рано Велбъждската битка, ранявайки смъртоносно в боя Михаил Шишман - единственият български цар, паднал на бойното поле и загинал вследствие от раните си, получени в битката.