В ритуалите на Бабинден има много магичност. Бабинден е третият ден след Мръсните дни – 6, 7 и 8 януари, когато с вода се отмива старото и злото и се правят обреди за здраве. Ако на Йордановден се очистват момците, на Ивановден – момите, то на Бабинден силата на водата има най-голяма мощ в ръце на „бабата“, която извършва ритуали за плодовитост и здраве.

Бабинден е сред големите народни женски езически празници, който се чества на 8 януари по нов и на 21 януари по стар стил. Празникът е посветен на родилките, здравето на децата и „бабите“, които израждали младите булки и невестите в миналото. От 1951 г. празникът е обявен за Ден на родилната помощ на акушерките и гинеколозите, като през социализма губи голяма част от обредността и значението си.
Бабинден съдържа три основни обредни елемента: къпане на малките деца от бабата, което се съпровожда с благословии, намазване на децата с мед и масло, даряване на бабата с вълна и обредни кравайчета, като обичаите имат магико-продуциращ смисъл за здраве и угощение на младите булки в дома на бабата.
Преди изгрев слънце майките с деца отиват на извора за вода, като слагат в котлето здравец и босилек за здраве. Родилите невести с дарове - сапун, кърпа, чорапи, престилки се отправят към дома на бабата „да полеят“. Обредното поливане на „бабата“ се извършва под плодно дърво, за да бъдат невестите плодовити. Всяка жена полива вода да измие ръцете на „бабата“, която ритуално изпуска сапуна, за да се изплъзват лесно децата при раждане и си изтрива мокрите ръце в полите на невестите – да са плодовити и лесно да раждат. Бабата закичва със здравец невестите, кади под полите им, намазва ги с мед, та да са сладки на мъжете и да предизвика плодовитостта им.

Бабата връзва на дясната ръка на децата, които е „хванала“ (родила), червен и бял конец със сребърна монета, дарява ги с чорапки и ризки. После измива лицето на детето, защото поверието гласи, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила. При поливането бабата може да хвърли с шепи вода нагоре, подскача три пъти с думите: „Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!“
Бабата слага бяла вълна на главата на момиченцата, а на момченцата на брадата с наричането - да остареят като Стара планина..
След обреда жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, премятат на дясното й рамо пешкир.
На обяд булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата. Всяка жена носи погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на „бабата“, дават подноса с храната. Младите жени подреждат трапезата, около която сядат. Започва женско веселие, на което се пеят „блажни песни“ със сексуален подтекст. Допустимо е на Бабинден по-освободено поведението на жените - пиперливи и разюздани закачки и сценки. Бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат сексуален и символичен смисъл.
Мъже не се допускат на празника, само гайдарят, но той има статус на музикант, а не на мъж. Ако се появи мъж го прогонват, като слагат му камъни в потурите
След трапезата започва „влечугане“ - обредното изкъпване на „бабата“ в реката, при извор, чешма или на полето. Това е кулминацията на празника. Водата е осветена, кръстена и носи здраве за идващата година. В различни региони обредите са различни. Някъде жените изнасят бабата навън и я слагат в двуколка, каруца, в голям плетен кош. Мъжете, преоблечени като "волове", с кожени маски и рога, влачат колата или шейната из селото. Ако по пътя невестите срещнат мъж, свалят калпака му и искат откуп. Шумната дружина отвежда бабата на реката и там мъжете обръщат двуколката или коша, в който носят старицата. Изкъпват я във водата. Този обред е известен като "влечугане".
Вечерта на селския мегдан всички се залавят на общо хоро, с което празничният ден завършва. На места се играе бабино хоро или се предрешват – бабата като булка, има арап, мечкар и други персонажи. Важното на тези маскарадни игри е да не бъдеш себе си,да вземеш друго превъплъщение.
Този древен празник е бил изключително почитан по време на Възраждането. В него участват всички жени, на които бабата е бабувала през годината. Обредността е подчинена и на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са "бабували", защото „бабата“ има и друга важна обредна роля за майката и детето. Още след като завърши раждането тя символично е отрязвала пъпната връв със сърп или нож. Напълвала е стомна с вода, потапя в нея китка босилек и я отнася в черквата. Свещеникът освещава водата и благославя бабата. После тя връща „молитвената вода“ при родилката, която си мие лицето и сипва по малко в коритото на детето при всяко къпане чак до 40-ия му ден – периодът за пречистване след раждането. Смятало се е в миналото, че при раждането жената е с 1 крак в гроба, затова е била силна връзката с Богородица, която да закриля жената в този труден момент.
Бабинден в миналото се е празнувал и слещу болестта „бабици“ – фолклорна представа за зли духове, които причиняват тази болест. Ритуалът е описан от Димитър Маринов в началото на миналия век и с тази цел се връзва червения конец, дарява се паричката, пръска се с водатас пожелание за крепко здраве.