Това е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществени постижения на жените. Започнал като политическо събитие, празникът постепенно става част от културата на много страни (предимно Русия и страните от бившия Съветски блок). В някои страни денят губи политическата си окраска и става просто повод за мъжете да изразят своята симпатия и внимание към жените около тях (предимно колежки) - нещо като комбинация от западните празници Ден на майката и Свети Валентин.

Първи март е древен български празник, с тази дата се свързва началото на пролетно-летния сезон. Обичаите на този ден са свързани със стопанката на къщата и съживяването на природата след тежката зима. Според етнографските изследвания, първите мартеници, предназначени за окичване на хората и на добитъка, са били изработвани само от червен конец и са играели ролята на амулети. По-късно към червения конец започва да се усуква и бял.
Носенето на мартеницата има магическа сила. Според преданието, мартеницата носи здраве, щастие и дълголетие. Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла сила, наричана "лошотия", която също се събуждала през пролетта, а в народните вярвания първи март бележи началото на пролетта.

 Задушницата преди Великия пост  е една от трите Големи Задушници, които православните християни отбелязват всяка година.Тази година тя е на 2-ри март.

 3 март е национален празник и честваме Освобождението на България от Турско робство. Тази година се навършват 138 години от Великото събитие. С подписването на Санстефанския мирен договор през 1878 г. България прави първите си стъпки като самостоятелна, суверенна държава.