ИЕФЕМ – БАН кани на среща–разговор, инициирана от трима автори етнолози, посветена на техни новопубликувани изследвания върху прединдустриалното родство в България. В рамките на събитието авторите няма да представят детайлно съдържанието на книгите, а ще насочат вниманието към актуалното състояние на методологията и методиката на изследванията, към достъпния днес изворов масив, както и към теоретичните концепции и научната парадигма, в които се развиват съвременните проучвания на родството.

Разговорът ще се опре на три издания, публикувани през последните години, които разглеждат различни равнища и варианти на традиционната култура — общоетничен, регионален и локален — и очертават в цялост концептуалния, пространствения и социалния диапазон на изследванията в сферата на българското родство:
• Мария Иванова, Еля Цанева, „Родството и неговите институции в българската прединдустриална култура“, т. 1–2 (2024);
• Дария Василева, „Предоговаряне на родството. Калоферци от средата на XIX до първите десетилетия на XX век“ (2023);
• Ангел Янков, „Градиво за старите родословия на село Малево, Долен Рупчос“ (2024).
Срещата–разговор е инициирана от трима автори етнолози, които споделят мисли по повод на свои новопубликувани книги за прединдустриалното родство. В краткия си разказ за книгите те не възнамеряват да описват детайлното им съдържание (защото и трите книги имат по няколко публикувани научни рецензии или са били представяни пред научна аудитория), а да се спрат върху днешното състояние на адекватните на времето ни методология и методика на изследванията, достъпния днес изворовия масив, теоретичните концепции и научната парадигма с оглед на своите проучвания. Книгите, върху които ще се опре разговорът, са излезли през последните 3 години и засягат различен: общоетничен български, регионален градски и локален селски варианти на традиционната култура. С това те очертават в цялост единния концептуален, пространствен и социален диапазон на изследванията в сферата на българското родство за разглежданото време.

Двутомната монография на Мария Иванова и Еля Цанева „Родството и неговите институции в българската прединдустриална култура“. Т. 1. Кръвно и брачно родство; Т. 2. Фиктивно и ритуално родство, цели да покаже и коментира неговата комплексна картина в обширния ѝ тематичен, проблемен, описателен и аналитичен обхват. Изложението е заявено да събере и представи постиженията върху българското родство във вековете назад, да ги обясни, разбере и оцени с оглед на днешното и бъдещо развитие на тази фундаментална антропологична тема. Наред с това, то се наема да изкаже обосновано мнение върху множество концептуални въпроси в етнологията и в кръга на хуманитарните и социални дисциплини, контестирани в нашето съвремие в отношението им към проучванията на родството. Емпиричният материал е пространно описание с всички възможни и достъпни източници на картините на родосъзиданието при кръвно и брачно родство (в Т.1), и при осиновяване, побратимство и кумство (в Т.2). Анализът на този масив показва българското традиционно родство в неговата цялост като социетарна институция с висок комуникативен потенциал за създаване на отношения и връзки. Доказва се, че като система от функционални роли и прояви, родството в българското традиционно общество има смисъла на капиталова характеристика и социална инвестиция, което до голяма степен се пренася и продължава да живее също в модерната епоха и в съвременността.

Монографията на Дария Василева „Предоговаряне на родството. Калоферци от средата на 19 до първите десетилетия на 20 в”. представя процеса на промени в системата на родството и нейното функциониране в прехода от традиционно към индустриално общество. Родството запазва своята висока ценност като система от културни норми, регулиращи социалния живот на гражданите на един от центровете на Българското възраждане, Калофер, осигурява защита и социален комфорт на отделната личност. Същевременно неговите правила трябва да се променят, за да се приспособят към новите социални реалности – живот не в селище от затворен тип с доминиращо земеделско производство, а в отворен тип селище, където основните поминъци са търговия и гурбетчийство на ротационен принцип; селище, което функционира в тясна връзка със своята локална диаспора, със своята земляческа общност. Представено е „звателното родство” като основен инструмент за предоговаряне на родствените отношения, осигуряващо много по-широка свобода на личността за действие, съчетана с възможността да използва родството като система за социална защита. Изследването е базирано изключително на писмени извори, голяма част от които за първи път се въвеждат в научно обръщение. То представя големите възможности, които дава на изследователя личната кореспонденция, съхранявана в българските архиви, използвана заедно с литературни творби, краеведчески и исторически изследвания, за изследване на процеса на превръщане на традиционно-родствената структура в социална мрежа.

Краеведската монография на Ангел Янков „Градиво за старите родословия на село Малево, Долен Рупчос (Историко–етноложко изследване)” откроява мястото на родството в локалната култура на едно родопско село като жива система от памет, име и обред, чрез които селската общност съхранява идентичността си във времето. На базата на уникален, прецизно издирен и подреден, неизвестен досега, материал авторът доказва световната антропологична идея – макар тя днес често да се оспорва, че родствената принадлежност е не просто биологична, а културна категория, определяща поведението, етичния кодекс и отношения, социалната организация на индивидите и общностите. Местните малевски родове са показани като неразривна част от традиционната балканска родова култура, в която родовата памет, именуването и запечатаните от фотографията мигове се превръщат в своеобразна „иконография на паметтa”. Описаните родствени връзки и контакти, тяхната транслация в десетилетията и вековете осветляват в пълнота регионален, но и типологично представителен български опит. Така книгата предлага ефективен модел за генеалогична реконструкция, универсално приложима и за различни по тип и същност общности.