Рождество Богородично частваме на 8 септември. Празникът е популярен като Малка Богородица и на него се почита раждането на Божия майка и това е един от големите празници в годишния кръг.
Християните дълбоко почитат този празничен ден. Това е третият празник в чест на Божията майка. Празнуват предимно от жените, за да са живи и здрави, да раждат леко и да им помага Богородица в беда или тежка работа.

В чест на Богородица жените месят голяма пита - Богородичен хляб, който се разчупва и се раздава на всички в семейството. Едно парче се оставя за добитъка и се стрива в храната му, друго парче се нарича на къщата, за да я пази Богородица. В някои краища пазят това парче чак до четвъртия ден на Божията майка, когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември).
Този християнски празник е и един от най-предпочитаните за кръщенета и сватби. В повечето райони между Голяма и Малка Богородица жените не тъкат, не шият, не месят, за да са здрави децата им.
Между двете Богородици се пресаждат и размножават повечето пролетни, многогодишни цветя и храсти — божури, перуники, люляк.
Празникът Малка Богородица се ознаменува и с общоселски събори, хора, песни; обикновено покрай черкви, манастири и оброчни места, свързани с Божията майка. Някъде в нейна чест колят и курбан - овен.
Обредността, свързана с Богородица винаги притежава известни езически елементи, поради функционалната връзка на християнската светица с древните божества на плодородието и богините-майки.
Рожденият ден на Богородица съвпада с раждането на новия аграрен сезон. Ритуалните практики се определят от идеята за този прелом: те целят осигуряване на плодородие, плодовитост и здраве чрез житната и животинска жертва. Така в народния календар под патронажа на Божията майка започва новият селскостопански цикъл.
На този ден храмов празник имат редица манастири в страната: Рилският, Троянският, Роженският, Врачешкият и др.